Младост ли е да я опишеш...

Тези два дни бях на протестите пред Народното събрание. Радвам се, че видях толкова много млади хора. Възхитена съм от красивите одухотворени лица, които срещнах там. Не се сърдя на запалянковците - и те са част от обществото ни, при това може би най-добре организираната - просто не знаят да се изразяват по друг начин.

Разбира се бяха много и младите хора, които не дойдоха. Защото са на училище, на работа, и двете. Един от тях беше Марфи. Навиках му се и то пред доста хора, че е дошъл на протестите, НО НЕ НАВРЕМЕ. Марфи е само на 22, но работи на три места, прави сайта на специалността, която сме завършили (Новогръцка филология), непрекъснато тича да прави услуги на приятели и НЕ ЗАСЛУЖАВАШЕ да му пискам.

С тази публикация му се извинявам публично.

Марфи, извинявай, приятелю! Не бях права! Бързо забравих времето, когато на твоите години учех, работех на пълен работен ден и пътувах по 3 часа всеки делник в мръсни влакове и автобуси. Тогава бях толкова изморена, че ако някой ми беше казал да изляза от работа, за да подбивам крак на студа, сигурно щях да го пратя да си гледа работата.

Ето едно стихотворение, което написах във втори курс - то дава добра идея за начина, по който съм се чувствала тогава. Извинявай още веднъж.

Моля за извинение и всички останали работещи студенти, които не дойдоха на протестите - знам, че повечето от вас са искали да са с нас, но просто не са могли. Бъдете здрави и силни!

Пънкарската

След месец-два ще чукна
двайстата година
Ха, ще кажат, млад човек,
но чувствам се смокиня.

От работа във къщи,
от вкъщи на кафе.
След кафето кръчма
и се правя на прасе.

След година-две ще завърша
бакалавър в СУ.
Ще кажат мама, тате
„Ха сега магистър!“, ама ууууу!!!

След десетилетие или пък две
не знам дали ще сме,
но сега сме тука, тъй че
дай ни бира и мезе!

(За самобичуване публикувам снимка от времето, по което е писано това стихотворение;))

Демонът отвътре

За всички, които си имат вътрешни демони и (не) се опитват да се преборят с тях.

Archive - F*ck You

Айде, че ми писна

Нещо видях във ФБ-то, че на М й дошла музата и драснала следната бележка (линк за имащите профил) :

Today at 1:05pm

Наляво-надясно, на мен ми е тясно

Към бездната вървиме всички.
Вървим, но без да се препъваме,
а с горди крачки
и високо вдигната глава –
тичаме.

На мен ми хареса заглавието - останалото ми се стори крайно противоречиво и мразителско (чувствайте се свободни да изкажете несъгласие) и отговорих:

Boryana Nenova at 4:43pm January 9

Наляво-надясно, на мен ми е тясно.
Марш оттук, бе, куче бясно,
искам поход вдясно
и поглед към небе ясно.

В последствие, реших да се изява като поет и за около 5 минути, подбудена от киселото настроение в нета, се опитах да напиша нещо "позитивно-пробуждащо" и в тон със събитията в България. Да уточня - не твърдя, че имам силен творчески талант. Аз преди пишех много, но ми беше необходимо да съм влюбена, като творбите ми биха могли да се окачествят като "романтични терзания на една тинейджърка". Истината е, че не бяха лоши стихчета, даже палави, но умряха заедно с първия ни компютър.
Та ето го и днешното"творение на моя гений" (хихи):

Айде, че ми писна

Всичко е мрачно
и ужасно прозрачно.
Не искам да мрънкам,
нито да врънкам.

Писна ми на едните оплакването,
а на другите оакването.
Май не ни се нрави,
ма нещо трябва да се прави.

Хайде всички на площада,
та да стане барикада
и срещу пусти комунисти
да сме малко по-националисти.

Работа се иска здрава,
а не мрънкалня крива-права.
С хън-мън резултати няма
иска се уста голяма.

Кой гласа да чуе има,
освен ако са двама-трима.

Кака, като по-опитен и вероятно по-талантлив поет, каза "кийп трайн", "звучи бунтовнически и несериозно", ма мен ме кефи :) Нейна, много качествена изява - тематичната песен "Революция" - тук, с подробности в поста "За съединението и революциите".

Ето и доза смях, сътворена в екип с Марфи и Рокси на един благ къмпинг в Халкидики:

Къмпинг стил

Циганизация до нас се случва
съседа искам да удуша
дойде от село и умува
той къде да лагерува

Палатка до палатка,
гъз до гъз,
не се търпи!
Марфи весело пърди.
В тоя къмпинг,
яко дъмпинг.

Ядеш, сереш
в периметър
само да не духа ветър.

8 сутринта целите сме в рани
мамка му пак сме пияни.

В стола издевателстват над нас,
ядеме час по час.

Ваш ред е :)

Инфлация и любов '96 Vs. '08

Вдъхновена от поста на Blondie 2 - Ритъмът на тази ваканция, бурните ваканционни вечери, по случай новата година и многото изсипали се кризи, както и защото ми писна от това мрачно настроение, обзело нета, най-накрая слагам край на творческата си пауза с усмивка.

Иде реч за музика :) Вдъхновението дойде около рождения ми ден, когато за пръв път чух една мелодия, която ме върна назад с 12 години и ме накара да разчупя кълки в бесен ритъм и ухилена до ушите.

Това, което ще се опитам да направя, е сравнение между лирическата героиня от текста на песента "Дай ми дай ми" на Мира с тази на Сашка Васева от "Левовете в марки".

Да, да! Не е случайно :). И двете песни са пуснати на пазара в критични и в последствие семантични за българската действителност-мействителност години. От тук и заглавието "Инфлация и любов" - така се казва 3-ия албум на дупнишката Мадона, който излиза 1996г. - таман преди 7 Януари 1997, който повечето от нас помним. 12 години по-късно Мира, верна на своя фолк стил и класическо звучене, изпява "Дай ми дай ми". Случайно или не - пак пред едни очакващи се януарски събития.

Та така - историята се повтаря. Разликата обаче е значима. Мира (някога вярна на градския транспорт като спътник в клиповете й), вече е пораснала и иска лимузина, вила с гледка към плажа и други такива благинки. Иска и валута! Но!!! Да не бъркаме ситуацията с меркантилизма - момичето желае тези неща САМО в случай, че мъжът, който Бог (жив и здрав) ще й прати, "не може" - какво, не става ясно :)

Та така - девойчето значи иска да се замъжИ, но пък иска и сигурно бъдеще и осигурен материален живот (ако физическият такъв, не е) - лошо няма. Навява лек антифеминизъм цялата история.

Сашето от друга страна - иска и тя валута, но съвсем различна и дори вече некутираща се - марки и долари. Ма това, защото не иска по цял ден да пие. "Не върви", както многозначно отбелязва в края на песента си. Тук един по-изчерпателен анализ на г-н Сиромахов.
Явно по време на криза прибягваме към музиката, алкохола и валутата.
И си мисля - Сашето като че предвиди валутния борд и смяната на правителството, дали Мира не е на същата пътечка? А дано. Ма хайде стига бла бла, ето я и самата песничка, която мен лично много ме радва. :) Поздрав с пожелания да гледаме малко по-хумористично на света около нас.

Ритъмът на тази ваканция

Хубава ваканция беше тази - малко работа, много парти. Обиколихме всякакви видове заведения и се насладихме на най-различни музикални подборки: от вечните диско хитове на първата половина от 90-те, през хаус (хаос?) ритмите, рок музика на живо и разбира се (щом сме в България) - балканския поп фолклор. Замислям се с кои песни ще запомня тази зима и без много да се чудя, излъчвам своите лауреати:

Губя контрол, когато - Миро


Допинг тест - Ъпсурт