Нещо видях във ФБ-то, че на М й дошла музата и драснала следната бележка (линк за имащите профил) :
Наляво-надясно, на мен ми е тясно
Към бездната вървиме всички.
Вървим, но без да се препъваме,
а с горди крачки
и високо вдигната глава –
тичаме.
На мен ми хареса заглавието - останалото ми се стори крайно противоречиво и мразителско (чувствайте се свободни да изкажете несъгласие) и отговорих:
Boryana Nenova
Наляво-надясно, на мен ми е тясно.
Марш оттук, бе, куче бясно,
искам поход вдясно
и поглед към небе ясно.
Марш оттук, бе, куче бясно,
искам поход вдясно
и поглед към небе ясно.
В последствие, реших да се изява като поет и за около 5 минути, подбудена от киселото настроение в нета, се опитах да напиша нещо "позитивно-пробуждащо" и в тон със събитията в България. Да уточня - не твърдя, че имам силен творчески талант. Аз преди пишех много, но ми беше необходимо да съм влюбена, като творбите ми биха могли да се окачествят като "романтични терзания на една тинейджърка". Истината е, че не бяха лоши стихчета, даже палави, но умряха заедно с първия ни компютър.
Та ето го и днешното"творение на моя гений" (хихи):
Та ето го и днешното"творение на моя гений" (хихи):
Айде, че ми писна
Всичко е мрачно
и ужасно прозрачно.
Не искам да мрънкам,
нито да врънкам.
Писна ми на едните оплакването,
а на другите оакването.
Май не ни се нрави,
ма нещо трябва да се прави.
Хайде всички на площада,
та да стане барикада
и срещу пусти комунисти
да сме малко по-националисти.
Работа се иска здрава,
а не мрънкалня крива-права.
С хън-мън резултати няма
иска се уста голяма.
Кой гласа да чуе има,
освен ако са двама-трима.
Кака, като по-опитен и вероятно по-талантлив поет, каза "кийп трайн", "звучи бунтовнически и несериозно", ма мен ме кефи :) Нейна, много качествена изява - тематичната песен "Революция" - тук, с подробности в поста "За съединението и революциите".
Ето и доза смях, сътворена в екип с Марфи и Рокси на един благ къмпинг в Халкидики:
Къмпинг стил
Циганизация до нас се случва
съседа искам да удуша
дойде от село и умува
той къде да лагерува
Палатка до палатка,
гъз до гъз,
не се търпи!
Марфи весело пърди.
В тоя къмпинг,
яко дъмпинг.
Ядеш, сереш
в периметър
само да не духа ветър.
8 сутринта целите сме в рани
мамка му пак сме пияни.
В стола издевателстват над нас,
ядеме час по час.
Ваш ред е :)
3 изказвания по темата:
Стихотворението за къмпинга е супер веселяшко и съм с две ръце ЗА. Виж, "Айде, че ми писна" ми напомня леко поезията, публикувана на последната страница на вестник "Трета възраст":)
Имаш заложби, но според мен основната цел на поезията е не да нарича нещата с имена, а да те кара да се чувстваш по някакъв начин. Опитай се да изразиш същата идея, но по по-малко директен начин - може и да се получи по-добре.
А и последно: възхищавам се на хората, които могат да правят оказионална поезия. Аз не мога - трябва да съвпаднат твърде много силни емоции, за да ми се прииска да изсипя мислите си в думи.
Що се отнася до горното стихче: то е писано през 2003г. по повод размазването на една моя детска илюзия:)) Тогава приемах нещата доста присърце:))
Да ти кажа - в любовните си стихчета съм доста по-забулена и символична, но там има муза :) а и знаеш, че "пърхавите" емоции ме изразяват по-добре от бунтовническите :)
муахахахаха е па добре сме го измислили :D
Публикуване на коментар