Една година точно

Вчерашният ден - имен за всички Александровци - по една ирония на съдбата ме накара да се замисля как се е променил живота ми за последната година, какво съм направила, какво не, как съм се развила и други подобни тривиални.
Защо точно 30ти Август? Ами защото миналата година този ден празнувах много "бурно" по повод именния ден на тогавашния ми приятел и от вечерта ми остана една снимка, която сега виси на стената до мен и ме подсеща. Празнувах обаче с мои познати, т.к. приятелят ми не беше в Солун. Става въпрос за снимката вляво. Същия ден посетих един от (тогава) любимите ми клубове LIDO и се прибрах в ранни зори щастлива и замаяна. Скоро след това се разделих с Алекс1.

Тази година пак празнувах именния ден на приятеля ми - пак Александрос, но не същия от миналата година, а по-хубав, по-мил, по-атлетичен, по-висок, изобщо "по" във всяко отношение спрямо предишния. Днес празнуваме 10 месеца заедно :) И той не беше в Солун. Само че наместо да се наглася, да излезна и да лудувам, при все че имах 3 покани за подобен тип занимание, аз останах вкъщи, направих си пуканки и заспах, гледайки филмче.
Това беше и поводът за размисъл.
Та ето и фактите:

За едната последна година...
1. Влюбих се! :) Намерих мъж, който ме прави щастлива и когото обичам;
2. Понаучих още два езика - румънски и сръбски, като един месец "живях" в Румъния;
3. Регистрирах се като преводач на свободна професия и ми тече официален трудов стаж;
4. Взех успешно 13 изпита и успях най-накрая да завърша 1ви курс от третия опит :) От утре официално съм 3ти!!! :)
5. Станах по-разумна, по-малко дива, по-усмихната, по-доволна, по-щастлива като цяло;
6. Купих си истинско голямо легло, от което ако някак си можеше да не ставам, щях да съм много доволна;
7. Намерих си приятели в Солун и сега живея по-добре тук. Преди все се чудех как ДА си отида в БГ, а сега как ДА НЕ. Свикнах с климата. Най-хубавото в това е, че вече си имам място, където се чувствам вкъщи и си е МОЕ;
8. Започнах да спя повече, което доведе до осезаемо разхубавяване :) Миналото лято правех маратони от по 5-6 дни неспане;
9. Пътувах и снимах много - над 50 000км, 3 държави, много градове и приятни емоции, ходих за пръв път на къмпинг;
10. Направих си блог :)

НЕ успях:
1. Да спра цигарите;
2. Да си купя нова кола и лаптоп;
3. Да си взема всичките изпити, даже и не опитах;
4. Да отслабна (не че имам зор, ма малко стягане няма да ми навреди);
5. Да поддържам връзка с всичките си роднини, приятели и познати;
6. Да порасна (ма и не искам) :)
7. Да боядисам хола;
8. Да си намаля разходите, за да се побирам в доходите си, а напротив;
9. Да заживея сама - без съквартирантка, но това желание се появи наскоро, така че има време;
10. Да се науча да си разпределям времето, а все чакам последния възможен момент!

И въпреки всичките плюсове и минуси, съм откровено щастлива! И ако трябва да избера скорошна снимка (нямам от вчера), която да описва душевното ми състояние в момента, то тя със сигурност е тази :

Искам да убия съседа с бормашина

Е не! Аман от съседи! Ставам аз в "ранни зори"към 10 и решавам, че ще работя... Отивам в хола с лаптопчето и се почва едно бла-бла на съседите, бръмчат коли, нанасят се новодошли селянчета, търсещи образование, крещят ядосани шофьори, разбиват улицата, за да вкарат газ в съседната сграда... идилия!...
Това са нанасящите се съседи - както виждате, уличката е тясна и всичко се чува просто идеално! А този с жълтичкото удобно се е наместил върху колата ми!Това е камионът, който след 30 мин напътствия и подвиквания успя да стигне до края на уличката ми и да стигне до Тсимиски (Солунския вариант на Витошка, но с коли!!), където логично(?!?!) реши да се паркира.

Отивам от другата страна, в моята спалня и почвам да се превивам от "любимия" звук на бормашина в желязо :( Стаята е с вътрешен, в средиземноморски дух, изглед към още 10 жилищни сгради, както горе долу се вижда от снимката. Накъдето и да се обърна все едно и също виждам - тераси! На глухи баби, на мързеливи двойки, на разни странно говорещи, които само се карат, неам думи!
Преди бях питала един грък защо ги строят така тия сгради и той каза "Защото ни харесва да сме си близки"...
НЕ НЕ НЕ! Аз не искам с никой да съм близка! Лошото е, че в който и квартал да се преместя (говорим за постижимите ценово), все ще е същото. Това е. Ако те кефи, дет се вика.
Пичът със секси коремчето още дупчи... 20та дупка вече... нема спасение... ако можех тази бормашина да му я бодна някъде, направо ще умра от кеф!И нищо не мога да направя! Аз по принцип си работех нощем, а денем спях, за да избегна именно тези шумкания и късане на нерви, ма те почнаха да буйстват и нощем - вчера от едната страна новодошло съседче не млъкна с някаква англо-говоряща негова дружка и така до 3! Отидох да спя, едните съседи надънили телевизора на отворена врата, а някой друг си оставил вратите открехнати, за да направи течение, и на всеки 2-3 минути ТРЯС!
Ох, не мога повече...
На своя страна аз надъних музика, ма и това не е решение - вече ме боли главата :(

По повода пускам една анкетка (в лявата лента) за съседите! Силно се надявам, че не страдам само аз от тази мъка! Така че егоистично ще се зарадвам ако в страданието си не съм сама.

Русото винаги ще е на мода

След като един месец тече анкетата и мина още един да забележа, че е приключила е време за резултатите! Въпросът беше какъв цвят коса предпочитате, за подразбиране в отсрещния пол. Ето и отговора:

Заветното първо място делят отговорите "Все ми е тая" и "Русо". Ако са отговорили повече мъже (както лично аз предполагам), то жени, изводът е - ако ИЗОБЩО мъжът ви се вълнува от това какъв е цветът на косата ви, то той предпочита да е рус :)

Съответно 2ро и 3то са за брюнет(к)ите и чернокосите.

Пламенната червена коса е на последно място.

На всички блондин(к)и - честито :)

Новите дрехи на Чичо Сам

Горната картинка всички я знаем. Използвала се е като плакат за набиране на войници в американската войска както през Първата, така и през Втората световна война. Стайлингът на чичото е издържан в цветовете на американското знаме, а позата му е толкова красноречива, че и до днес се плагиатства от малки и големи риби за разни глуповати реклами.

Каква беше изненадата ми днес, когато открих, че Чичо Сам вече е пенсиониран и на негово място са назначени две нови звезди на Америка: Кид Рок и Дейл Ърнхард.

А ето и как точно открих за новите рекламни лица на американската армия:

Горното е спонсорирано съобщение, получено в моя профил във Фейсбук, информиращо, че: "Кид Рок и Дейл Ърнхард Младши обединиха сили, за да подкрепят Националната гвардия [на САЩ] в този ексклузивен нов музикален видеоклип."

Видеоклипът е направен като саундтрак на филм. Сайтът на Националната гвардия на САЩ е направен като рекламен сайт на филм. Всичко е като на филм.

Чичо Сам, гудбай, уи'р гоин' Холиууд!

Айде поздрав и с текста на тази велика песен, възпяваща героизма на американския войник:

Сега отивам да драйфам, че толко простотия отдавна не бях поглъщала наведнъж, а вие стискайте палци утре да не свалят русото ни блогче. Пийс

СкакаУец

Ауеуе мауе!

След много дълга пауза, най-накрая моята параноя стана извор на вдъхновение :)

Седя си аз и си ръчкам в нета и се занимавам с глупости и чувам едно неритмично потупване по стените около мен...

Обръщам се и О! Ужас! СкакаУец! По принцип не съм гнуслива, но в момента, в който го забелязах, той скочи върху мен и не ми беше никак приятно, та малко попищях :) После някъде зачезна...

Последва ето този разговор с единствения мъж наоколо - на един скайп разстояние:
[8:59:27 μμ] Boryana Nenova says: УЖАС!
[8:59:33 μμ] Boryana Nenova says: имам скакалец в стаята. ще умра :( аз в паника
[8:59:44 μμ] Мартинчо says: хм... има една програма за РС решението
[8:59:53 μμ] Мартинчо says: кара компютъра да пищи в ултра звук, нещо беше с flies and beetles
[9:00:49 μμ] Boryana Nenova says: не бе! имам скакалец в стаята! аз объркана и сигурна, че Марфи си мисли за вирус - с това негово виртуално виждане
[9:00:59 μμ] Мартинчо says: http://www.download.bg/index.php?cls=program&mtd=default&id=24772 Марфи упорито ми праща линк
[9:01:07 μμ] Boryana Nenova says: ма да го изгоня ли? аз все още объркана и неразбираща
[9:01:11 μμ] Мартинчо says: да де
[9:01:52 μμ] Boryana Nenova says: ма аз чувам ли го? отворила вече линка и недоразбираща :) и силно разколебана това чудо дали действа
[9:02:07 μμ] Мартинчо says: не
[9:02:47 μμ] Boryana Nenova says: ма умира ли или излиза? аз руса :)
[9:02:53 μμ] Boryana Nenova says: да го убия ли manually? вече влизам във виртуален ритъм
[9:03:04 μμ] Мартинчо says: manually
[9:03:08 μμ] Мартинчо says: с джапанка това е истината! силно, твърдо и безотказно

Творческа пауза за геройски дела! :) накрая, скакаУецът се качи на масата и аз с едно найлоново пликче отгоре го запуших и само чаках да скокне, та да му вържа торбата! и той скочи...
Ей го гадът отдолу!
И оръжието отдясно :)

Скакауецът е вътре, ма много не личи :(


...

[9:09:53 μμ] Boryana Nenova says: задуших го и го изхвърлих през терасата:)
Нали съм от Перник и имам особени чувства към тези гадинки, та реших да го оставя да живее и го пуснах от найлонката през терасата.
[9:11:18 μμ] Мартинчо says: супер

Програмката реших да я използвам и да пробвам - 10 мин на 22 херца и вече ме боли главата, но не виждам и не чувам гадини около себе си :)
Та понеже днес блогът е в технологично настроение, едно само имам да кажа - ЕХ тия технологии! Вече и комарите с компютър си гоним :)

Цифрови спомени на килограм

Цифрово аудио, цифрово видео, цифрови спомени:

ЩРАК и имате видео и звук за поредния от многото моменти в живота ви, които си мислите, че има смисъл да запазите.

Един рожден ден, пет цифрови фотоапарата, 158 снимки. Какво са правили тези хора с фотоапаратите? Фотосесия или рожден ден са празнували? Ма не са само те, като се замислиш. А обектите на техните снимки? Елате, застанете, поза, зеле, щрак! Хайде сега за другия фотоапарат. И обектите празнуват или позират в крайна сметка?

158 снимки... Кои ще отпечаташ, за да запазиш в албума? Ааами! Ще печаташ... ВСИЧКИТЕ ги сложи във Фейсбук, Фликр, Пикаса и остави по един готин коментар за всяка снимка.

После ще отидеш на концерт. Голям кеф. Още по-голям кеф обаче е, че можеш да си извадиш телефона и да снимаш звездите. Няма да танцуваш сега. Направи няколко смотани разфокусирани снимки отдалече или запази видео с отвратителен звук, пък вкъщи ще си пуснеш това парче и ще му се накефиш на спокойствие.

Ето ти цифрови спомени на кило. Ето ти шапка.