Цифрово аудио, цифрово видео, цифрови спомени:
ЩРАК и имате видео и звук за поредния от многото моменти в живота ви, които си мислите, че има смисъл да запазите.
Един рожден ден, пет цифрови фотоапарата, 158 снимки. Какво са правили тези хора с фотоапаратите? Фотосесия или рожден ден са празнували? Ма не са само те, като се замислиш. А обектите на техните снимки? Елате, застанете, поза, зеле, щрак! Хайде сега за другия фотоапарат. И обектите празнуват или позират в крайна сметка?
158 снимки... Кои ще отпечаташ, за да запазиш в албума? Ааами! Ще печаташ... ВСИЧКИТЕ ги сложи във Фейсбук, Фликр, Пикаса и остави по един готин коментар за всяка снимка.
После ще отидеш на концерт. Голям кеф. Още по-голям кеф обаче е, че можеш да си извадиш телефона и да снимаш звездите. Няма да танцуваш сега. Направи няколко смотани разфокусирани снимки отдалече или запази видео с отвратителен звук, пък вкъщи ще си пуснеш това парче и ще му се накефиш на спокойствие.
Ето ти цифрови спомени на кило. Ето ти шапка.
3 изказвания по темата:
Както във филма дето гледахме с Роси - 2 дена в Париж. Той не ме гушкаше или целуваше, само снимаше... :)
Бе то и аз май вече съм в графата "много снимащи", ма все си мисля, че не прекалявам :)
Както и да е - сега поне и да не взема всички снимки, както се случваше в аналоговите години, не ме е яд :) имам си мои и си ми харесват:)
Аз затова не ходя на концерти с апарат. Не че не искам да си снимам любимите групи, но нищо няма да се получи и трябва да мисля за картината вместо да куфея. Пък и погото на Металика беше толкова щуро на моменти, че със сигурност би струвал живота на апарата ми.
А за купоните. Нося да снимам само понякога, на по значими партита. Обичам да се снимам, но не и на кило.
Публикуване на коментар